Страници

вторник, 17 януари 2017 г.

Вкусно във вторник: Мини пайове с боровинки(без захар и бяло брашно).

Здравейте прекрасни!



Знам, че на много хора като за всяка нова година, едно от решенията им е да се хранят здравословно. Често това продължава само през първите две седмици, или до края на януари, но дори и толкова си заслужава похвалата.
Моят проблем е, че обичам да похапвам сладко и ми е много трудно да стоя настрани от десертите, някак си не ми върви да ги заменя с плод, например. Сега, обаче, съм запретнала ръкави и вместо да избера някой шоколад когато желанието ми за сладко се обади, предпочитам сама да си приготвя нещо.
Ако сте чели някой от по-старите ми постове знаете, че обичам да пека, това ми е една от многото страсти, но да не кажа най-голямата. Често й се отдавам и така успявам да създам всевъзможни вкусотии. Тази сутрин реших - защо пък да не са здравословни вкусотии?

Днес ще ви споделя рецептата ми за боровинкови пайове. Приготвят се изключително лесно и са адски вкусни, а към това да добавя че са без захар и бяло брашно. Шок, нали? Продължавайте да четете :)


Продукти:40гр. овесени ядки
60-70гр. брашно от овесени ядки(овесените ядки се смилат в блендер и стават на брашно)
1бр. яйце(размер М или L)
1бр. добре узрял банан
1/2 ч.ч. мед(чист органичен, без добавена захар)
1 ч.л. бакпулвер
1/8 ч.л. хималайска сол
112гр. нискомаслено кисело мляко
боровинки(на око)

Стъпки:1. Фурната се загрява на 160 C.
2. Банана, млякото, меда и яйцето се слагат в блендер и се разбиват(може с миксер, също и на ръка). В отделна купа се смесват бакпулвера с овесеното брашно и солта, след което тази смес се прибавя към течните съставки и се смесва добре за няколко минути(блендер/миксер/на ръка).
3. След като сместа е добре разбъркана към нея се добавят целите овесени ядки и боровинките, разбърква се внимателно.
4. Разпределя се във форми за мъфини и се пекат за около 25 минути.Центъра трябва да остане течен, а по края да се запече.
5. Хапва се топло с лъжица, или след като изстине под формата на кексче.
 

Нямате идея колко са вкусни и най-хубавата част е че може да изядете пет и да не ви е яд след това...е, не че ви го препоръчвам де, хаха.


Благодаря ви за отделеното време!

Останете позитивни и прекрасни!


~ Нина. 

вторник, 3 януари 2017 г.

5 неща, които очаквам с нетърпение през тази година.

Здравейте прекрасни!

В днешният си пост реших да ви спомена за петте неща, които очаквам с нетърпение през 2017година. Гледам да не си поставям никакви цели, защото когато го направя обикновено не изпълнявам нито една, но този кратък списък е с нещата, които са 99% сигурни, че ще бъдат изпълнени.
Честно казано нямам търпение за тази година и съм готова да се боря тя да бъде точно такава, каквато искам!

1. Сватбата ми!
Може би това е първото нещо за, което нямам търпение. Честно казано, ако имах повече финансова възможност, с удоволствие бих си наела организатор, който да направи вместо мен всички онези дреболии, които ми доставят толкова много стрес. Е, такава възможност нямам, така че сама съм се заела с цялото приготовление. Тръпна в очакване за юни 2017!

2. Моминско парти!
Да, то определено ще бъде преди сватбата ми, но знаейки колко е луда кумата ми(в това число и шаферките) отлично знам че ще направят голямо "шоу" в мое име и до последно ще ме държат в неведение за това, което ме очаква. Купона ще бъде "един път", е все пак нямам намерение да се женя втори :)

3. "Меденият месец"!
Слагам го в кавички, защото няма да е точно меден месец. Определено не сме избрали някоя сладникаво романтично място като Париж или Венеция, но е дестинация, която искам да посетя от години, а именно Лондон. Влюбена съм в този град от години, но нямах възможност да го посетя, сега най-сетне имам "причина" да отида и наистина нямам търпение.

4. Скок с бънджи!
Искам да изпитам този вид адреналин от доста време, но някак все не събирах смелост. Тази година, обаче, е годината на новите преживявания и вече съм готова да поема подобен "риск" в името на това да започна да премахвам неща от бъкет листа си. Скока с бънджи ще бъде най-вероятно през юли, като подарък за годеника ми(леле, тогава ще ми бъде официално съпруг!).

5. Да заживеем самостоятелно!
В момента с него живеем с родителите ми, което ни устройва защото облекчава сметките и е удобно. След сватбата, обаче, и двамата искаме да се отделим и да заживеем самостоятелно, то и е и наложително де, хаха. Определено нямам търпение да бъдем само двамата :)

Това беше краткият ми списък с нещата, които очаквам тази година. Както казах - не са кой знае какво - но определено ме изпълват с нетърпение и ме карат да мисля, че може би това ще е моята година :)


Благодаря ви за отделеното време!
Останете позитивни и прекрасни!


~ Нина.

неделя, 1 януари 2017 г.

За една по-добра 2017та!

Здравейте прекрасни!



Честита нова година!
Ето че още една година се изплъзна между пръстите ни по-бързо отколкото можехме да предположим. Кога беше началото на годината и всички казваха "има време, има време", всеки правеше някакъв план какво ще направи днес, утре, другия месец, през лятото или през зимата. Навярно не всеки е успял да изпълни плановете си, всеки е дал по (поне) едно празно обещание и е получил (поне) едно такова.
2016 е годината, за която не искам да говоря! Годината с най-смесени емоции в живота ми, годината в която се случиха неща, които ме промениха като човек. Годината, в която се случиха твърде много беди по света, имаше твърде много кръв и смърт. Годината, в която се случи най-прекрасното нещо на света за мен, годината в която се сгодих, в която започнах да планувам сватбата си, но и годината в която се чувствах по-самотна от всякога.
Наистина, 2016та беше толкова цветна и толкова различна от всички години до сега, че честно казано ме е страх да стъпя в 2017та, защото не знам какво ни готви тя. Дали ще е по-добра, дали ще е по-лошо? Никой не може да отговори на този въпрос, защото до някъде годината не ни е виновна за бедите, които са ни сполетели, нито пък ни е виновна че сме се оставили да бъдем тъжни и недооценени. Ние сме си виновни за това и е крайно време да пораснем и да поемем вината си! Ние сами градим щастието си и ако не го сграбчим здраво с двете си ръце, никой няма да го направи вместо нас. 2017та няма да дойде и да ти каже "ето ти щастие", "ето ти живот без проблеми", защото това не съществува, това идва първо от теб.

Нямам намерение да ви уча как да живеете, нито пък да ви давам съвети, в които сама трябва да се вслушам, а не го правя. Обещавам си няколко неща, които ако не изпълня няма да се бичувам, няма да се обвинявам че съм се провалила, а ще си благодаря за моментите, в които съм била силна и съм направила това, което искам без да се страхувам от последиците.

През 2017та си обещавам да не обещавам нищо и да не търся обещания!
Обещавам си сама да сътворя щастието си, но и да не гледам наивно през розови очила!
Обещавам си да бъда по-добра и по-отзивчива! По-отворена към света и възможностите му!
Обещавам си да не позволявам на никого да се бърка в решенията ми!
Обещавам си повече усмивки, повече ценно време с приятели, повече изпълнени мечти!
Обещавам си да спра да добавям още идеи в списъка си с неща, които искам да направя, а да започна да ги правя!
Обещавам си да бъда по-организирана, по-сериозна с проектите които се захвана. Обещавам си да не се отказвам!

Обещавам си, че независимо от всичко, тази година ще е по-добра, защото сама ще я направя такава!


Благодаря ви за отделеното време!
Останете позитивни и прекрасни!


~ Нина.

сряда, 28 декември 2016 г.

НСС: Седмичен планер - корица.

Здравейте прекрасни!



Мисля че споменах в един от предните си постове, че обичам планерите и дори мислех тази година да си купя една българска версия, но някак си в последния момент се спрях. Последните 2-3 години последната седмица на декември прекарвам в превръщане на обикновена тетрадка в планер. Отнема ми известно време чертане и рисуване, припомням си какво е да съм в училище, но крайният резултат ме устройва.
Имах вариант да си поръчам планер от Амазон или Ибей, или професионални сайтове за планери, но някак си всички ми идваха твърде скъпо и не ми се даваха излишни пари за нещо, което мога да си направя сама. И така, тази година запретнах ръкави и започнах с направата на планер, но такъв какъвто не съм правила до сега.

В поредица от няколко поста ще ви споделя начина, който аз избрах за направата на тетрадка-планер, като първата публикация ще бъде относно корицата.

Материалите, които са ви нужни са: тетрадка голям формат с твърди корици и спирала(изберете такава с малко листове, тъй като те няма да ви трябват). Цветно тиксо и идея за това как искате да изглежда корицата ви. В моя случай напоследък съм обсебена във всичко свързано с мраморна шарка(така наречения marble), розово злато, копър и златно. Така че се спрях на изчистена картинка marble в комбинация с цвят копър.

Използвах Photoscape за направата на корицата, избрах фигура и шрифт, както и самият надпис. Семпло и обикновено. По-долу ще видите, че първоначалното "N" в левият ъгъл накрая беше премахнато, защото не изчислих правилно къде точно да го поставя.
След като направих дизайна на предната корица, принтирах една изчистена картина за задната и оставаше само да "сглобя" частите.


Стъпка №1 в самата направа е изкарването на кориците от спиралата. Става лесно, зъбчетата трябва да се разширят и извадят кориците една по една. Премахнете и листовете, защото няма да са ви нужни, може да ги използвате за нещо друго.


Стъпка №2 е залепването на корицата. Намажете цялата корица със сухо лепило, след което хубаво притиснете листа да полепне навсякъде. Ако всичко е правилно изчислено трябва да ви остане по малко стърчащ лист от всички посоки, него ще "заличите" с цветно тиксо - в моя случай лилаво с брокат(струваше ми около 50ст. в книжарницата).



Стъпка № 3, след като сте залепили добре принтовете за кориците на тетрадката време да пробиете дупки там от където ще минава спиралата. Това става лесно с остър молив и малко натиск.

Стъпка №4 е напълно по ваше желание, но аз използвах ластик от стара тетрадка, който закрепих за задната корица, така че да мога да затварям планера по-добре, тъй като смятам да сложа лепещи листчета вътре и други неща, които ще го направят обемен.



И това е, по този начин си правите персонализирани корици, изцяло по ваш дизайн!
Скоро очаквайте и вътрешните страници :)



Благодаря ви за отделеното време!

Останете позитивни и прекрасни!


~ Нина.

неделя, 25 декември 2016 г.

#Провалих се :(

Здравейте прекрасни!




Честита Коледа! Пожелавам на всички ви най-вече здраве, защото за къде сме без него, много щастие и късмет, разбира се любов и безкрайно много усмивки и положителни емоции. Не забравяйте, че щастието идва първо от вас, с правилното мислене и настроение към света всичко е възможно! Бъдете оптимистични и не забравяйте, че във всичко има нещо красиво! Не на последно място ви пожелавам всичките ви мечти да станат реалност.

Този пост не е само за да ви пожелая всичко това горе, а е и нещо като равносметка. Много, ама наистина много, исках да се справя с предизвикателството Блогмас. Имах толкова много идеи, които исках да осъществя, но в крайна сметка живота и кръговрата и си казаха думата и бяха на различно мнение от моето. В един от последните Блогмас постове ви споменах, че никак не се чувствах добре психически, сякаш света се стоварваше върху мен и нищо не вървеше по план. Бях решила да загърбя всичко това и въпреки всичко да завърша Блогмас, но докато пишех закъснелия пост за 20.12. осъзнах че притискам себе си и правех нещо с нежелание. Не искам да поствам тук само защото трябва, искам наистина да имам желание и да се чувствам удовлетворена от това, което публикувам. В крайна сметка останових, че е по-добре да пропусна последните няколко дни, отколкото да пиша неща, които не мога да почувствам и да ви заливам с излишен "спам".

Не знам какво се случва тази година, но определено коледното ми настроение е на минус. Мисля че Елфчетата са пропуснали да ме навестят и посипят с вълшебния си прашец, защото нямам никакво желание за нищо. Бъдни вечер беше просто поредния работен ден, в който се намери клиент, който да ми вдигне нервите да ми съсипе настроението. Коледният ден, макар и до тук да върви добре, отново и просто един ден.
Да ви призная ли една тайна? Тази година дори не украсих елха у дома, просто не се почувствах в настроение да го направя. Общо взето цялата 2016година е доста странна и определено е изпитание за мен и нямам намерение да свърши, макар че кой знае какво ни е отредила 2017? Надявам се просто да е по-добра от тази.


И така, провалих се! Но това не означава, че ще започна да тропам с крак и да се наказвам за това, напротив - готова съм да си седна на задните части и да работя по-усърдно! Извода е, че независимо какви провали срещаш е важно да се изправиш и да си вдигнеш високо главата - иначе короната ти може да падне ;)


Благодаря ви за отделеното време!
Останете позитивни и прекрасни!


~ Нина.

вторник, 20 декември 2016 г.

Blogmas day 19: В търсене на Аляска.


Здравейте прекрасни!



Ако случайно сте чели част от първите ми постове то навярно знаете, че тази година предприех най-голямото предизвикателство в живота си. Работата е там, че когато цял живот стоиш на едно място и от страх отказваш да погледнеш света и да си позволиш мисълта, че отвъд оградата има нещо голямо, е наистина трудно накрая да поемеш какъвто и да е било риск. Обаче живота е един и той си тече и когато накрая остарея и си седя заобиколена от котки искам да си спомням за годините, в които съм поемала рискове и съм изпълнявала мечтите си. Искам да имам пример, който да дам на децата си за да ги накарам и те да поемат рискове, пък ако ще после да сгрешат.

И така, в края на 2015 взех решението, че ще замина на бригада - не толкова за парите, отколкото за приключението. Нямах идея какво ще работя, за колко пари и по колко часа. По дяволите, нямах идея дори къде ще отида, знаех само че искам да опитам. И така, май 2016 година се оказах на самолет за другия край на света. Сама. Без да познавам никого, само с един куфар и джоб пълен с мечти. Оставих родителите си и приятеля си, цялото си семейство, което беше най-трудно нещо на света! Но си струваше.
Това, обаче, не е пост в който да ви убеждавам да поемате повече рискове, искам просто да ви покажа резултата от риска, който поех аз чрез няколко снимки :)

По пътя за маунт Хийли.

Поглед от върха след 3 часа изкачване.

По пътя за Mount Healy Overlook.


Северното сияние. 
Северното сияние.
22:30 вечерта. Слънцето там започна да залязва и да става тъмно едва в средата на август. Преди това беше светло през по-голямата част на денонощието.

Малкото градче, побираше с себе си един мотел с бар, две бензиностанции, крайпътна закусвалня, кафене, общежитие и няколко вилни къщи.

Когато слънцето най-сетне започна да залязва, гледката винаги беше уникална!


Благодаря ви за отделеното време!
Останете позитивни и прекрасни!


~ Нина.

п.п. Блогмас ден 20, по-късно днес :)


неделя, 18 декември 2016 г.

Blogmas day 18: Ревю, ама не точно на "Момчето, което се промъкваше в стаята ми" от Кърсти Моузли.

(поста съдържа спойлери!)

Здравейте прекрасни!



Днес отново за малко да пропусна денят и да не постна нищо. Причината е, че съм с 4 часа сън за последните 24 часа и се чувствам като сдъвкана и изплюта. И знам, че няма много хора които следят блога ми някак си не мога да си позволя да пропусна, въпреки че умирам за сън и правя по една правописна грешка на всяка втора дума, която пиша в момента.
Както винаги в този тип постове, ви предлагам своите объркани, хаотични и искрени мисли.


"Момчето, което се промъкваше в стаята ми" е книга, която преди всичко ме грабна със заглавието си. По някаква причина изпитах огромно желание да я прочета още преди да съм погледала резюмето й. Беше типично "съдене по корицата", но обикновено това се е оказвал правилен избор. За тази книга не съм сигурна.
Имам смесени емоции. Хареса ми и в същото време не ми хареса, имах желание да продължа да я чета и в същото време исках да я зарежа и никога повече да не се върна към нея.

Амбър/Ейнджъл е възможно най-объркана и биполярна героиня, с която съм се сблъсквала напоследък. В един момент е една, в следващата съвсем друга. Сама не отговаря на настроенията си. Уж не е от момичетата, които се перчат, уж беше свита и избягваща конфронтации и привличането на внимание върху себе си, а в същото време правеше именно това - заставаше под прожекторите и се наслаждаваше на собственото си шоу. Така и не успях да я схвана дори до самият край на книгата. Беше ми някак си...безхарактерна? Твърде променлива и на моменти изкуствена.

Лиам, който трябва да получи награда за "гадже на годината", също беше един противоречив герой. Както Амбър сама казваше - имаше двама от него "дневният" и "нощният", този който я разбираше перфектно и беше готов на всичко за нея, и този който я поставяше в неудобни ситуации.

“Liam, what do you want from me ?"
"Everything.”

Струва ми се, че беше твърде прехвален, той както и Джейк - по-големият брат на героинята(по дяволите, това момче има нужда от сериозна терапия за справяне с гнева). Плейбой образите, които им поставяше авторите ми идваха в повече. Тълпи от момичета(и момчета), които буквално се събличаха за тях и флиртуваха по твърде открит начин. Може би подобни индивиди от женски пол наистина съществуват, но някак си не приемам факта че има момичета с толкова пошло поведение. Не знам, може и да се бъркам. Определено, обаче, прехвалването на двете момчета ми дойде в повече.

По-късно Лиам се оказа най-сладкото същество на света. Секси, мил и същински джентълмен, лудо влюбен в своят "ангел" още от дете. От цялата история покрай двамата най-много ми хареса рутината, в която бяха попаднали - спането заедно без да има нищо повече. Да бъдат двойка без наистина да бъдат такива и как не можеха един без друг през нощта и нямаха нищо против да си го признаят.

“He turned to me, and do you know what he said to me ? He said in a deadly serious tone, 'Momma, am I dead?' And I said 'no honey, you're not dead', and he shook his head, looking all confused about something. Then he pointed to you dancing and said, 'if I'm not dead, then why is there an Angel in our house.'”

(спойлер)
Това, което ме обърка тотално беше осъзнаването, че в тази книга имаше навярно всички възможни сюжети. С всеки един по отделно можеше да се напишат поне още две книги. Като започнем от сюжета с малтретираните деца от бащата-алкохолик, през сексуалните наклонности към главната героиня, до сладката любовна история. Между всичко това имаше много семейна драма, секс, бебета, аборти, доведени братя и какво ли още не. Абсолютен хаос, който не съм сигурна дали харесах.

Да, и след като изказах целият този негативизъм върху книгата, ще добавя че всъщност не съжалявам, че я прочетох. Може би беше леко предизвикателство и определено не бих я прочела отново, но пък имаше добър замисъл. Ако част от драмата беше премахната, може би нямаше да ми дойде в повече към края.


Благодаря ви за отделеното време!
Останете позитивни и прекрасни!


~ Нина.