Страници

понеделник, 11 септември 2017 г.

#makemebeutiful ♡ Нови придобивки.

Здравейте прекрасни!



В днешния красив, но леко студен, ден съм ви подготвила няколко първи впечатления на нови продукти закупени от магазин "Лили" и онлайн магазина за козметика Ензо. От край време козметиката ми е нещо като хоби и изобщо не считам себе си за някакъв вид бюти гуру или някой "супер-разбиращ от гримове", правя всичко за удоволствие - понякога ми се получава, понякога не.

Първите продукти, които искам да ви покажа са от марката Catrice. Използвам продукти с този лейбъл от доста време, обожавам камуфлажния коректор - единственият на достъпна цена, който успява да се справи с тъмните кръгове под очите ми. От марката също така използвам контуриращата палитра Prime and fine, както и моливът за вежди Catrice Stylist. Следващ в писъка ми е фондьотенът HD Liquid Coverage, който се каня да пробвам още от самото му релийсване, но все още не съм се докопала до него.
Днес ще ви споделя мнението си за палитрата The Nude Blossom Collection, двоумях се между нея и The Precious Copper Collection, но сега след като изпробвах блосъм версията мисля, че е почти задължително да се върна и да закупя и другата.






Цветовете са нежни и кадифени, пигментни са и не избледняват в нищото когато биват бленднати на окото. Има 7 основни цвята и два допълнителни, като единият аз лично го ползвам за хайлайт под веждата и във вътрешното ъгълче на окото, където искам да из светля, а с другият подчертавам и потъмнявам за повече драматизъм. Всички цветове са с лека лъскавина, като по-тъмните са по-матови от светлите, но и в тях на светлина се забелязват лъскави частици.




video


Другият продукт от марката, който закупих при последното си посещение в Лили, беше гланцът за обем - Volumizing Lip Booster. Цвета е леко загатващо неутрално, към розово. Сложен на устните се усеща онова познато ментово/гъделичкащо чувство, което визуално прави устните по-плътни. Аз лично комбинирам гланца с матово червило отдолу в подобен нюанс в случаите когато искам да предам малко по-драматичен ефект.

video

Дълго време си търсих бронзираща пудра, която да комбинирам с контура си, но да бъде по-топла и не оранжева. Естествено исках да бъде и на нормална цена. В крайна сметка се спрях на тази от Essence - изглеждаше ми да се вписва най-добре в представата ми за това, което търся, а освен това продуктите на този бранд винаги са ми били по вкуса и са намирали място в несесера с гримове, които ползвам всекидневно. Например, комплекта за вежди на марката беше първото нещо, с което започнах да попълвам и скулптирам веждите си. И до ден днешен ползвам дуото, вече и в комбинация с гела за вежди, който сам по себе си доставя цвят и плътност и може да бъде носен без комбинация от молив или сенки за по-естествен и натурален вид. Фиксиращата им пудра ми е нещо като holy grail, купувам я отново и отново вече за трети или четвърти път. Препоръчвам я, ако кожата ви е мазна или смесена към мазна.

От бронзиращата пудра останах очарована - кадифена и достатъчно пигмента, доставя нужният цвят на лицето и загатва лек слънчев загар. Напълно матова е.









video


Най-много неща, поне за това ходене до Лили, закупих от Golden Rose, една много популярна и позната марка, която аз лично знам още от дете. На този бранд беше първата ми спирала, дълги години ползвах черният им молив за очи(за нещастие не по правилния начин) и до ден днешен винаги проверявам щанда им за нещо ново и интересно.
Колекцията ми от матови червила беше започната именно от тези на Голдън Роуз. Първо закупих Matte Lipstick Crayon в цвят номер 10, а при тази разходка до Лили закупих и номер 5, чийто суочове виждате в клипа и цвета направо ми крещи "есен". За естествен и всекидневен грим, винаги посягам към спиралата Golden Rose Miracle Lash Mascara, която придава обем и дължина, като оставя миглите естествени без да се слепват.

video

По препоръка от приятелка взех и фондьотен от марката и едва когато се замислих над това осъзнах, че всъщност никога не съм притежавала фондьотен на Голдън Роуз. Търсих някой покривен, но не тежък, подходящ за всекидневна употреба. Доволна съм от избора си, макар подтона на този цвят, който избрах да се оказа малко по-розов от нужното.

video

Закупих и един от коректорите на марката, защото имах желание да изпробвам нещо различно от коректора, който ползвам всеки ден. Golden Rose Liquid Concealer, определено озарява и прикрива кръговете под очите, но това което аз открих лично за своя тип кожа, е че ако не го сетна добре с безцветна пудра се крийсва доста бързо след нанасянето. Въпреки това ще продължа да посягам към него.

video

И последният продукт, който закупих, всъщност беше онлайн поръчка и бях изключително изплашена, защото не знаех дали съм уцелела правилният цвят. Така известният Dermacol, за който се твърди, че е най-покривният фондьотен, ползващ се от професионални гримьори в Холивуд, пък и е на що годе нормална цена. Беше доста нашумял в youtube обществото и в крайна сметка реших да го поръчам.
Наистина е покриващ, превръща лицето ми в едно порцеланово платно готово за рисуване. Използва се количество по-малко от грахово зърно за да покрие цялото лице, няма чувство на тежест и стига да успеете да уцелите цвета си е страхотен. НО, не е за всекидневна употреба! Има защо да бъде използван в Холивуд, за видеа и професионални снимки. На моето лице стоеше перфектно до петия час, след това започна да се събира около носа и устата, така че не го препоръчвам за всекидневна употреба или за носене цял ден.

video


И след като "бърборих" по-дълго от очакваното, мисля че е време да ви оставя намира, хаха. А вие, фенове ли сте на споменатите по-горе брандове и кой ви е любимият продукт, с който не бихте се разделили?


Останете позитивни и прекрасни!



~ Нина.






събота, 9 септември 2017 г.

Когато си правиш планове, обикновено живота се намесва.

Здравейте, прекрасни!




Май мина доста време, а? Да, определено може да се каже така! Обаче, нали има едно такова нещо наречено "живот", да знаете това си е същински водовъртеж - като ви грабне и няма пускане. Нещо такова ми се случи и на мен. За последните няколко месеца ми се случиха повече неща отколкото съм предполагала, че могат да се поберат в толкова кратко време.
Проблеми.
Болки.
Щастливи моменти.
Не толкова щастливи моменти.
Адреналин.
И така нататък.
За щастие съм благословена с прекрасно семейство и страхотни приятели, които бяха до мен по време на всяка една стъпка, дори и тогава когато ми се струваше че съм напълно сама срещи света и всичко лежи върху моите плещи. А, и книгите са доста добро бягство, когато реалността ти нарежи, но това вие вече го знаете.

Какво научих от последният път, в който застанах срещу белият "лист" на компютъра?

1. Дори хора, които смяташ за близки и с които винаги си се разбирал, могат да ти обърнат гръб и да направят най-прекрасния ден от живота ти истински ад - или поне пътят към този ден. 
Извод - не можеш да угодиш на всички, не се опитвай! Винаги ще има някой, който не харесва какво правиш или говориш...или няма да одобрява цвета на шаферската си рокля. 
Но, всичко е добре, когато свършва добре, нали?!

2. Нека ви кажа нещо - сватбите са трудно нещо! Ако сте ходили на такава и булката ви изглежда щастлива, усмихната и спокойна, то тя определено е имала солидна подкрепа зад гърба си, или най-малкото не се е нагърбила да организира всичко сама. Е, естествено когато "големият ден" дойде нищо не може да помрачи щастието ти, но процеса до тогава е дълъг, сложен и изпълнен с нерви.
Извод - бих го направила отново по същият начин! Колкото и нелогично да звучи, в края на деня сватбата ми беше всичко това, което исках. Съвет обаче, ако имате средства за сватбена агенция - дайте ги!

3. Скандалите са нещо нормално, дори когато са повече от обикновено. Нищо не променя факта, че края на деня се обичате и само това има значение, а не кой вид чаши за шампанско да изберете или дали шаферите да са с вратовръзки или папионки. 
Извод - ако не иска да избира декора с вас - не го карайте. Това че не участва във всяко решение, не означава че не иска да се жени за вас.

4. Свиках вече с факта, че съм "луда", "откачена" и т.н. за това че искам сватба. Плюс това през осемте месеца, които организирах всичко успях да забременея и родя...няколко пъти, поне хората така мислеха.
Извод - хората ще си говорят, но ти сам решаваш дали ще ги слушаш.

5. Научих че съм се променила, осъзнах го толкова скоростно само в рамките на няколко дни. Открих това, което другите ми повтаряха, а аз отказах да разбере. Обаче няма нищо лошо в това да се застъпваш повече за себе си и да слушаш собствените си съвети.
Извод  - промяната не е лошо нещо, стига да се обичаш под всичките си форми.

6. Накрая, това което научих, или по-скоро осъзнах, беше че плановете почти никога не се случват както ти ги искаш. Накрая винаги има едно камъче, което да те препъне. Винаги има някое обещание, което не е изпълнено и това те разочарова. Обаче живота е такъв и всичко е наред, ако избереш да го живееш.

Какво ще се случва от тук нататък? Ами аз съм планувала едно, но знае ли какво ще ме чака зад ъгъла. Надявам се, че ще се "виждаме" два пъти в седмицата с идеите, които съм замислила, а ако получа вдъхновение ще има и бонус постове през останалото време. Истината, обаче, е че няма да обещавам нищо най-вече за да не разочаровам себе си.


Благодаря ви за отделеното време!

Останете позитивни и прекрасни!

~ Нина.

вторник, 17 януари 2017 г.

Вкусно във вторник: Мини пайове с боровинки(без захар и бяло брашно).

Здравейте прекрасни!



Знам, че на много хора като за всяка нова година, едно от решенията им е да се хранят здравословно. Често това продължава само през първите две седмици, или до края на януари, но дори и толкова си заслужава похвалата.
Моят проблем е, че обичам да похапвам сладко и ми е много трудно да стоя настрани от десертите, някак си не ми върви да ги заменя с плод, например. Сега, обаче, съм запретнала ръкави и вместо да избера някой шоколад когато желанието ми за сладко се обади, предпочитам сама да си приготвя нещо.
Ако сте чели някой от по-старите ми постове знаете, че обичам да пека, това ми е една от многото страсти, но да не кажа най-голямата. Често й се отдавам и така успявам да създам всевъзможни вкусотии. Тази сутрин реших - защо пък да не са здравословни вкусотии?

Днес ще ви споделя рецептата ми за боровинкови пайове. Приготвят се изключително лесно и са адски вкусни, а към това да добавя че са без захар и бяло брашно. Шок, нали? Продължавайте да четете :)


Продукти:40гр. овесени ядки
60-70гр. брашно от овесени ядки(овесените ядки се смилат в блендер и стават на брашно)
1бр. яйце(размер М или L)
1бр. добре узрял банан
1/2 ч.ч. мед(чист органичен, без добавена захар)
1 ч.л. бакпулвер
1/8 ч.л. хималайска сол
112гр. нискомаслено кисело мляко
боровинки(на око)

Стъпки:1. Фурната се загрява на 160 C.
2. Банана, млякото, меда и яйцето се слагат в блендер и се разбиват(може с миксер, също и на ръка). В отделна купа се смесват бакпулвера с овесеното брашно и солта, след което тази смес се прибавя към течните съставки и се смесва добре за няколко минути(блендер/миксер/на ръка).
3. След като сместа е добре разбъркана към нея се добавят целите овесени ядки и боровинките, разбърква се внимателно.
4. Разпределя се във форми за мъфини и се пекат за около 25 минути.Центъра трябва да остане течен, а по края да се запече.
5. Хапва се топло с лъжица, или след като изстине под формата на кексче.
 

Нямате идея колко са вкусни и най-хубавата част е че може да изядете пет и да не ви е яд след това...е, не че ви го препоръчвам де, хаха.


Благодаря ви за отделеното време!

Останете позитивни и прекрасни!


~ Нина. 

вторник, 3 януари 2017 г.

5 неща, които очаквам с нетърпение през тази година.

Здравейте прекрасни!

В днешният си пост реших да ви спомена за петте неща, които очаквам с нетърпение през 2017година. Гледам да не си поставям никакви цели, защото когато го направя обикновено не изпълнявам нито една, но този кратък списък е с нещата, които са 99% сигурни, че ще бъдат изпълнени.
Честно казано нямам търпение за тази година и съм готова да се боря тя да бъде точно такава, каквато искам!

1. Сватбата ми!
Може би това е първото нещо за, което нямам търпение. Честно казано, ако имах повече финансова възможност, с удоволствие бих си наела организатор, който да направи вместо мен всички онези дреболии, които ми доставят толкова много стрес. Е, такава възможност нямам, така че сама съм се заела с цялото приготовление. Тръпна в очакване за юни 2017!

2. Моминско парти!
Да, то определено ще бъде преди сватбата ми, но знаейки колко е луда кумата ми(в това число и шаферките) отлично знам че ще направят голямо "шоу" в мое име и до последно ще ме държат в неведение за това, което ме очаква. Купона ще бъде "един път", е все пак нямам намерение да се женя втори :)

3. "Меденият месец"!
Слагам го в кавички, защото няма да е точно меден месец. Определено не сме избрали някоя сладникаво романтично място като Париж или Венеция, но е дестинация, която искам да посетя от години, а именно Лондон. Влюбена съм в този град от години, но нямах възможност да го посетя, сега най-сетне имам "причина" да отида и наистина нямам търпение.

4. Скок с бънджи!
Искам да изпитам този вид адреналин от доста време, но някак все не събирах смелост. Тази година, обаче, е годината на новите преживявания и вече съм готова да поема подобен "риск" в името на това да започна да премахвам неща от бъкет листа си. Скока с бънджи ще бъде най-вероятно през юли, като подарък за годеника ми(леле, тогава ще ми бъде официално съпруг!).

5. Да заживеем самостоятелно!
В момента с него живеем с родителите ми, което ни устройва защото облекчава сметките и е удобно. След сватбата, обаче, и двамата искаме да се отделим и да заживеем самостоятелно, то и е и наложително де, хаха. Определено нямам търпение да бъдем само двамата :)

Това беше краткият ми списък с нещата, които очаквам тази година. Както казах - не са кой знае какво - но определено ме изпълват с нетърпение и ме карат да мисля, че може би това ще е моята година :)


Благодаря ви за отделеното време!
Останете позитивни и прекрасни!


~ Нина.

неделя, 1 януари 2017 г.

За една по-добра 2017та!

Здравейте прекрасни!



Честита нова година!
Ето че още една година се изплъзна между пръстите ни по-бързо отколкото можехме да предположим. Кога беше началото на годината и всички казваха "има време, има време", всеки правеше някакъв план какво ще направи днес, утре, другия месец, през лятото или през зимата. Навярно не всеки е успял да изпълни плановете си, всеки е дал по (поне) едно празно обещание и е получил (поне) едно такова.
2016 е годината, за която не искам да говоря! Годината с най-смесени емоции в живота ми, годината в която се случиха неща, които ме промениха като човек. Годината, в която се случиха твърде много беди по света, имаше твърде много кръв и смърт. Годината, в която се случи най-прекрасното нещо на света за мен, годината в която се сгодих, в която започнах да планувам сватбата си, но и годината в която се чувствах по-самотна от всякога.
Наистина, 2016та беше толкова цветна и толкова различна от всички години до сега, че честно казано ме е страх да стъпя в 2017та, защото не знам какво ни готви тя. Дали ще е по-добра, дали ще е по-лошо? Никой не може да отговори на този въпрос, защото до някъде годината не ни е виновна за бедите, които са ни сполетели, нито пък ни е виновна че сме се оставили да бъдем тъжни и недооценени. Ние сме си виновни за това и е крайно време да пораснем и да поемем вината си! Ние сами градим щастието си и ако не го сграбчим здраво с двете си ръце, никой няма да го направи вместо нас. 2017та няма да дойде и да ти каже "ето ти щастие", "ето ти живот без проблеми", защото това не съществува, това идва първо от теб.

Нямам намерение да ви уча как да живеете, нито пък да ви давам съвети, в които сама трябва да се вслушам, а не го правя. Обещавам си няколко неща, които ако не изпълня няма да се бичувам, няма да се обвинявам че съм се провалила, а ще си благодаря за моментите, в които съм била силна и съм направила това, което искам без да се страхувам от последиците.

През 2017та си обещавам да не обещавам нищо и да не търся обещания!
Обещавам си сама да сътворя щастието си, но и да не гледам наивно през розови очила!
Обещавам си да бъда по-добра и по-отзивчива! По-отворена към света и възможностите му!
Обещавам си да не позволявам на никого да се бърка в решенията ми!
Обещавам си повече усмивки, повече ценно време с приятели, повече изпълнени мечти!
Обещавам си да спра да добавям още идеи в списъка си с неща, които искам да направя, а да започна да ги правя!
Обещавам си да бъда по-организирана, по-сериозна с проектите които се захвана. Обещавам си да не се отказвам!

Обещавам си, че независимо от всичко, тази година ще е по-добра, защото сама ще я направя такава!


Благодаря ви за отделеното време!
Останете позитивни и прекрасни!


~ Нина.

неделя, 25 декември 2016 г.

#Провалих се :(

Здравейте прекрасни!




Честита Коледа! Пожелавам на всички ви най-вече здраве, защото за къде сме без него, много щастие и късмет, разбира се любов и безкрайно много усмивки и положителни емоции. Не забравяйте, че щастието идва първо от вас, с правилното мислене и настроение към света всичко е възможно! Бъдете оптимистични и не забравяйте, че във всичко има нещо красиво! Не на последно място ви пожелавам всичките ви мечти да станат реалност.

Този пост не е само за да ви пожелая всичко това горе, а е и нещо като равносметка. Много, ама наистина много, исках да се справя с предизвикателството Блогмас. Имах толкова много идеи, които исках да осъществя, но в крайна сметка живота и кръговрата и си казаха думата и бяха на различно мнение от моето. В един от последните Блогмас постове ви споменах, че никак не се чувствах добре психически, сякаш света се стоварваше върху мен и нищо не вървеше по план. Бях решила да загърбя всичко това и въпреки всичко да завърша Блогмас, но докато пишех закъснелия пост за 20.12. осъзнах че притискам себе си и правех нещо с нежелание. Не искам да поствам тук само защото трябва, искам наистина да имам желание и да се чувствам удовлетворена от това, което публикувам. В крайна сметка останових, че е по-добре да пропусна последните няколко дни, отколкото да пиша неща, които не мога да почувствам и да ви заливам с излишен "спам".

Не знам какво се случва тази година, но определено коледното ми настроение е на минус. Мисля че Елфчетата са пропуснали да ме навестят и посипят с вълшебния си прашец, защото нямам никакво желание за нищо. Бъдни вечер беше просто поредния работен ден, в който се намери клиент, който да ми вдигне нервите да ми съсипе настроението. Коледният ден, макар и до тук да върви добре, отново и просто един ден.
Да ви призная ли една тайна? Тази година дори не украсих елха у дома, просто не се почувствах в настроение да го направя. Общо взето цялата 2016година е доста странна и определено е изпитание за мен и нямам намерение да свърши, макар че кой знае какво ни е отредила 2017? Надявам се просто да е по-добра от тази.


И така, провалих се! Но това не означава, че ще започна да тропам с крак и да се наказвам за това, напротив - готова съм да си седна на задните части и да работя по-усърдно! Извода е, че независимо какви провали срещаш е важно да се изправиш и да си вдигнеш високо главата - иначе короната ти може да падне ;)


Благодаря ви за отделеното време!
Останете позитивни и прекрасни!


~ Нина.

вторник, 20 декември 2016 г.

Blogmas day 19: В търсене на Аляска.


Здравейте прекрасни!



Ако случайно сте чели част от първите ми постове то навярно знаете, че тази година предприех най-голямото предизвикателство в живота си. Работата е там, че когато цял живот стоиш на едно място и от страх отказваш да погледнеш света и да си позволиш мисълта, че отвъд оградата има нещо голямо, е наистина трудно накрая да поемеш какъвто и да е било риск. Обаче живота е един и той си тече и когато накрая остарея и си седя заобиколена от котки искам да си спомням за годините, в които съм поемала рискове и съм изпълнявала мечтите си. Искам да имам пример, който да дам на децата си за да ги накарам и те да поемат рискове, пък ако ще после да сгрешат.

И така, в края на 2015 взех решението, че ще замина на бригада - не толкова за парите, отколкото за приключението. Нямах идея какво ще работя, за колко пари и по колко часа. По дяволите, нямах идея дори къде ще отида, знаех само че искам да опитам. И така, май 2016 година се оказах на самолет за другия край на света. Сама. Без да познавам никого, само с един куфар и джоб пълен с мечти. Оставих родителите си и приятеля си, цялото си семейство, което беше най-трудно нещо на света! Но си струваше.
Това, обаче, не е пост в който да ви убеждавам да поемате повече рискове, искам просто да ви покажа резултата от риска, който поех аз чрез няколко снимки :)

По пътя за маунт Хийли.

Поглед от върха след 3 часа изкачване.

По пътя за Mount Healy Overlook.


Северното сияние. 
Северното сияние.
22:30 вечерта. Слънцето там започна да залязва и да става тъмно едва в средата на август. Преди това беше светло през по-голямата част на денонощието.

Малкото градче, побираше с себе си един мотел с бар, две бензиностанции, крайпътна закусвалня, кафене, общежитие и няколко вилни къщи.

Когато слънцето най-сетне започна да залязва, гледката винаги беше уникална!


Благодаря ви за отделеното време!
Останете позитивни и прекрасни!


~ Нина.

п.п. Блогмас ден 20, по-късно днес :)